Катя Зографова: Оля Ал-Ахмед притежава седмата функция на езика

Известната писателка, литературовед, литературен историк Катя Зографова откри тържестваната вечер посветена на Премиерата на "Цвете от куршуми" на Оля Ал-Ахмед

ОЛЯ АЛ-АХМЕД И СЕДМАТА ФУНКЦИЯ НА ЕЗИКА

Благодаря ви, приятели и почитатели на Оля Ал-Ахмед и мощното издателство „Книгомания“, че напълнихте с възторжено очакване тази вечер „Перото“! Убедена съм, че единствено модерна чародейка като Оля, в прекрасно партньорство с музикалната магьосница Кохар Андонян, е в състояние да събере в една зала не само толкова многобройна, но и разнокалибрена, мултиетническа, многонационална, пъстра и личностно, и верски публика… Сред нея виждам едни от най-духовните, едни от най-силните, едни от най-талантливите мъже и жени на България! Нещо повече, тук са представителите на няколко чужди посолства, техни високопревъзходителства …., както и Негово преосвещенство – Нека като начало чуем приветствието към всички тях на управителя на Книгомания – г-н Илиян Андонов.

КРАТКА АПОЛОГИЯ ЗА АВТОРКАТА И НЕЙНАТА КНИГА

С Оля Ал-Ахмед ме срещна …литературната история, по-точно изложбата „4 поетични стихии“ във Високото пространство на Вапцаровия музей през 2025. Тя беше посветена на знаковите поетеси, една от които майка ѝ – голямата Ваня Петкова. Онова, което ме изуми при запознанството ни, беше не само щедрото дарение, което Оля направи на НЛМ, но и безпримерната ѝ отдаденост на каузата „Ваня Петкова“ – преиздаването и мощното популяризиране на стиховете ѝ, откриването на автобиографичния ѝ роман, дори създаването и на музей в с. Езерово… Аз съм биограф на видни български родове като Вазовия и Славейковия и като такъв отдавна съм констатирала факта, че траенето във времето, устойчивостта, вървят по мъжка линия – бащи - синове. И само понякога в дебрите на историята откриваме женската родова приемственост – при дипломатите Станчови или у фотографките Хитрови… Оля обаче има приноси сред тези редки и ценни изключения! Ако на Пенчо Славейков принадлежи класическата формула „Баща ми в мен“, то Оля с гордост би могла да изрече: „Майка ми в мен!“. Тази мисия ѝ приляга. Откривам я дори в заглавието на книгата, която ни е събрала. Достатъчно е да припомня, че Ваня Петкова има заглавие: „Куршуми в пясъка“, което се „римува“ с „Цвете от куршуми“ на нейната дъщеря!..

Общото между двете е много повече от заглавията – в наследената пламенност, южняшката страст, непримиримостта към неправдите, към безчовечността на световните манипулатори, към войните – в циклите „Куршуми“ и „Светът“. Мисля, че стихове като тези биха могли да принадлежат и на Ваня Петкова:

Аз съм торнадо и градушка!

Държа всекиго на мушка!

Земетресение със вихър –

Десет бала по скалата на Рихтер!

Друга важна тема е генетичната пъстрота на Оля Ал-Ахмед по майчина линия, тя е обект на специално изследване, неслучайно с Джозеф Ал-Ахмад са направили отделен филм. „Цвете от куршуми“ обаче е посветена на д-р Нури Садик от Судан – дипломата, журналиста, преводача, защото Оля е взела много качества и от своя забележителен баща. Непременно искам да подчертая, че богатата ансамбловост на емигрантските родове на Оля, може би е едно от ключетата за невероятната ѝ харизма, таланта ѝ да бъде приятел едновременно с арменци като Кохар Андонян и Хайгашод Агасян, с евреи като Исак Гозес и Етиен Леви, със сирийци, кубинци, палестинци, аржентинци, сред които и Лионел Меси, дори с йеменските хуси… С бореца и на ринга, и на фронта на българщината - Кубрат Пулев – Кобрата и не на последно място - с жарка българка от Панагюрище като мен … В книгата откриваме още множество посвещения. На Ваня Петкова, д-р Нури Садик, на гръцката баба Василиса - Василка, отгледала Оля, в стихотворението „Шивачката“. На националнозначими имена като режисьора Людмил Тодоров, художниците Иваничка и Христо Паневи, на журналиста Владо Береану, комуто можем да завидим за любовните стихове, подарени му от авторката /той е и рекордьорът ѝ - с цели 3 посвещения/. Особено прочувствен е текстът за Александър Савелиев, композитора, загинал трагично миналата година, но оставил вълшебна музика по текста на Оля, вече награждавана песен… До него бих поставила „Картина“, посветено на художника Никола Манев, една от най-ярките творби за незримото раждане на изкуството. В списъка от имена, както можем да очакваме, са Исак Гозес, след него идват Виктор Леви, Виктория Димитрова, Николай Артьомов, „народния поет“ Петко Каневски, Валентин Пантелеев, Стефан Личев, пианиста Стратия Стратиев, актрисата Таня Дякова, Митко Делчев – поетът инженер и на баба Несбие от с. Езерово… Можем да ги облажаваме, дори да не ги познаваме…

Още една важна особеност, която отново свързва майка и дъщеря в словото – скитническия нагон, географията на пътешествениците – от Истанбул до Индонезия, от Судан и Египет до Франция, от „Ла Бока“ в Аржентина – до Източните Родопи и китното село Езерово… /Цикъл „Откровения.“/

И накрая – в добре написаното ревю на „Книгомания“ е подчертана извънредната жанрова многопосочност на книгата, боравенето с регистрите на лирическата, драматургичната, сатиричната поезия. Но според мен не версификаторския майсторлък, виртуозността на направата са главното качество на стиховете ѝ, макар да ценя високо безглаголните ѝ сатирични попадения. Оля Ал-Ахмед притежава едно умение, което от древността до днес е считано за опасно магьосничество, за вещерство. Преди няколко години френският писател Бине го формулира в едноименната си книга -„Седмата функция на езика“. Това е заклинателната функция, наричането, орисването чрез слово, което е непостижимо дори за първенците на словото. Бине го приписва на българката, пишеща и мислеща на френски – семиотичката Юлия Кръстева, като дяволска функция… Знам, някои ще ме упрекнат, че приписвам 7-та функция на езика непретенциозната пишеща жена Оля Ал-Ахмед, но аз съм убедена, че тя заслужава да ѝ я признаем. При това тя я употребява не само за да заклейми Америка или джендърите, но преди всичко - за да предизвика чудото на доброто у човеците. Ще цитирам любимия си, сякаш невъзможен образ от стихотворението „Ракетите“, посветено на децата на Палестина:

Летят ракети към чужда земя,

Искат смърт и мрак да посеят.

Летят към невинни деца,

Чиято градинка с кръв да полеят(

Но вместо трупове никнат дървета,

Животът се ражда, отново цъфти,

И вместо разруха, - ухайни полета,

А зад дървото детски смях кънти…

Какво, бога ми, ако не благослов, блага поличба, заклинателна седма функция на езика е това?!

Дълбоката интуиция е подсказала на авторката още нещо гениално - да се сработи с другата чародейка – Кохар Андонян, носителка на Кристална лира за 2025. Така двуталантливото женско съдружие се е превърнало в модерно орфическо тайнство в хармонията на слово и музика, а седмата функция на езика така е удвоила своето въздействие. Това е мистерията на древния бард Орфей, пеещ своите химни в съпровод на тракийската лира, прототип на съвременната арфа…

Да благословим Оля Ал-Ахмед и Кохар Андонян за орфическия спектакъл, в който ни въвличат – божествената Ars Orfika, подвластна в модерните времена на малцина избраници на словото.

Автор: Катя Зографова